В дълбокото, в тъмния мрак,
гдето облаци мъка люлеят,
две звезди, мойте очи, дават знак-
те за тебе с болка копнеят.
Ситен дъжд храни обилно земята-душата ми,
капките - те са мойте сълзи.
Не се скривай под навеса на суетата си,
а длани към мен протегни.
И слънце върху хоризонт далечен
палитра от цветя ще разстеле;
дъгата мокра е, и колоритна,
сълзите изведнъж ще предаде.
И ще се слеят славееви песни,
душата ще разтвори пълна гръд,
защото мъката ще е отнесена-
дълбоко - там, където няма скръб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар