Там някъде, в тъмните нощи,
на масата с нежни цветя
остана самотна без срещи
единствено тя - тишина.
Два стола и маса квадратна,
две чаши с искрящо вино.
Покривките бели досадно
напомнят какво е било:
усмивки и спор до безкрая,
унилост и жалък копнеж,
стремеж да открият оная-
Любовта, във сърдечен летеж.
Летеж, но без ясна посока-
два свята, две тъжни луни,
две цели, сърца тъй различни,
но биели в ритъм един.
Пътеки пред тях се разстилат-
живот от цветя и сълзи,
но спомена двама ще пазят
за туй те какво са били.
Няма коментари:
Публикуване на коментар