Боли ме! Болката не стихва!
Уморена пак се връщам у дома.
Нощта е тъмносиня и разгръща
копринен плащ над своите деца.
Тъй тихо е! Луната свети,
огряла нежно сребърна тъма.
Любовно гали вятърът листата,
а аз стоя в стаята сама.
Къде си ти? Дали ще те открия?
Душата плаче с морския прибой.
Ще продължавам да те търся,
докато намеря теб - в мраз, в зной
да покориш остатъка от нежност в сърцето ми,
усмивката - изстрадано добра,
ръцете - плахо леки, погалващи
лицето с много чувство и мъничко тъга.
Уверена съм! Зная, че ще бъде
светът по - хубав в идните ни дни,
когато ще намерим свята обич-
една за двама. Нека не боли!
Няма коментари:
Публикуване на коментар