Среща

на Жоро

Разтърсваща за мене тази среща беше.
Познавах те от снимки и писма.
А когато срещу мен стоеше, знаех -
пред мен е вече сродната душа.


В очите тъмни се оглеждах
и знаех, че си прям и откровен.
Дълбоката тъга от тях струеше,
а исках радост да ти дам в този ден.


Животът, казваш ти, е бил безсмислен:
детето скъпо е далеч от теб.
Огледай се и знай, че не е свършил-
той дава знак за щастие напред.


Отвориш ли очите, ще откриеш
красиво утро, цъфнали цветя.
Приятелят е винаги до тебе,
подаващ своята ръка.


Сърцето щом разтвориш, ще усетиш
как слънцето навлиза с топлина.
Годините пред тебе са пътека,
по която ще закрачи любовта.